Tyxo.bg counter

↑ Return to с. Дойренци

Разпечатай това Страница

История

Античност

От 1430г. с.Тръстеник /Дойренци/ е феодално имение в Османската империя на Хамр, брат на Инехан. Той го владеел и участвал във военни походи. Село Тръстеник в същия документ е отбелязано и с името Дойран обаси. Състояло се от 17 домакинства и носело на владетеля си първоначално 700 акчета приход, който по-късно биле увеличен с 623 акчета. Или владетелят Хамр получавал от селото всичко 1323 акчета приход /3 акчета са били равни на 1 пара, 40 пари на 1 грош, а 100 гроша на 1 златна турска лира/.

   При разкопки в чертите на сегашното село не са намерени следи от старото селище. Това е доказателство, че Дойренци датира от края на 13 и началото на 14 век.

Възраждане

По време на Възраждането няма сведения за особени прояви от страна на дойренчани. Отдали се на мирен земеделски труд те нямали възможност да търгуват, да скитат по турската империя, да продават произведенията си както правят българите от балканския и полубалканския район. Затова в селото няма особен културен и политически кипеж.

   По онова време голяма роля за запазване на българския език се пада на църквата. Първият дойренски храм е построен през1861година.

След Освобождението    

     След Освобождението Дойренци бързо нараства и се превръща в едно от най-големите полски села по левия бряг на р.Осъм. Това става главно по две причини. Първата е, че този район привлича селяните от околните села със своята плодородна земя, а другата, че се освобождава много земя от изселилите се турци, продали я на ниски цени. Земята се съсредоточава в ръцете на няколко фамилии.

    Идват от Тракия бежанци, които се заселват в Дойренци. Цели родове от Деветаки, Брестово, Тепава, Къкрина и други села  слизат тук, мамени от бистрите води на река Осъм, на дъбовите и габърови гори и от плодородния чернозем, с надежда за по-добър живот. Развива се земеделието, земята се обработва примитивно-с дървено рало.

Материалът е подготвен от Славка Тодорова

Постоянен линк към тази тема: http://kraeznanie.lovechtoday.eu/?page_id=141

Коментар